Днеска ще си пишем за майка ми, но не като Педро Алмодовар, а за това, че тя е моето християнско семейство, тя ми е правилната връзка със света, най-добрия ми прител и убежище...и понеже тука разни мъжки и женки с клечави мазни коси и усти, се опитват да  ме настройват срещу нея, просто им казвам, да престанат със злобните си забележки към майка ми, и да перстанат да ми завиждат за нея, щото такива като тех не заслужават такава добра, красива и умна майка като моята.
Майка е най-хубавото нещо ъв живота, тя винаги мисли за мене, не прави неща от които бих се натъжил и да се депресирам, грижи се под всиекаква форма да съм здрав, силен и да не навлизам толко дълбоко ъв ежедневието, че да се оцапам, да се объркам и да зачезнем ъв Интровертността...казва ми кои книги да четеме, за да ни е ведро настроението, какво да ядеме за да ни е чисто тялото, как да се молиме, за да не губиме ъв тоя шумозамърсен свят връзката си с Бога. И всичко това защото много ме обича, но не обсебващо и егоистично, а впоследствие и експлоататорски както повечето родители. Винаги ме оставя свободен, да ми е волно настроението, не ме подтиска с много задачи, а само с толкова колкото можем да изнесем и да видим резултата от усилията ми, но аз ще ставам все по-силен, а ниема да си стоим все на едно миесто.
И аз много я обичам, но не с тая привързаност, която да я задушава от съществуването ми, нито с ниекаква извратена обич, която да измести мъжа от живота й...всичко между нас си е хармонично, само когато пониекога правим бели, но то е защото така съм си устроен, а не че искам да я ядосвам и натоварвам допълнително. Никога не се сърдим и не мрънкам излишно когато тя работи, защото ъв тоя живот тя работи за да може да живееме нормално, и работата й не е свързана с хора, а с пари и триебва много да внимава и да бъде нащрек за правилните решения ежеминутно. И много ми се харесва когато не работи, защото тогава може да си разговаряме и да си наблюдаваме света, без да ни грози опасност от „тесли” и се чувстваме свободни.

А докато боледувах и се чудех къде да си приютим душата ъв тоя свят, само тя  от толкова много други хора ми каза, че винаги ще имам място при нея...че колкото и да е трудно ще ме износи ъв тоя сравнително кратък живот и да не се страхувам от смърт и тлен, и като една истинска майка ме оживи за времето наречено живот, амам не ъв тоя физическия смисъл, но не можем да го обясним съвсем правилно, щото и на мене ми е трудно да го разберем и преразкажем точно.

И повече не искам да чуем 1 лоша дума за майка ми, щото се разстройвам и ми се натъжава сърцето и ще го счетем като злонамереност, а най лошото нещо е да кажем на ниекой човек, че е непоправимо зъл !

 

 

много е хубаво да имаш такава майка под ръка

ми да, много е хубаво и ти пожелавам такава майка и такова дете като мене да си имаш...хи-хи е, може не точно такова дете като мене де, щото съм малко особен и непоносим :-)

имам си едно особено поносимо дете и съм много щастлива, че го има :)

а тя има прекрасно дете. Не ги слушай другите. :)

и тя мн се грижи за мен - само чака да ми падне някоя ти-шъртка на пода и веднага я прибира в пералнята, после ги глади...но и аз съм добро момче, карам я сутрин на работа, до метро, до вилата. там й помагам с цветята, поливам ги, окопавам ги и поставих къртогон (молчейсър), защото къртовете съсипват хубавата ни ливада и ровят в розите.

Благодарим за вниманието...ми аз не ги слушам другите по-точно тоя царвулствен - бале и венерчето, те ми се намъкват тука да ме дарзнят.

и аз и помагам на майка, ние на вилата не ходиме, защото често спират водата, но като ходиме тука ъв къщата и аз режем с тревокосачката и събирам орехи и сега имаме около 60 кг.орехи и се чудим какво да ги правиме...а дрехите никога не ми падат сами, ако аз не ги захвърлим, но се стараем да ги прибирам...и не можем да гладим, щото много ме дразни като излиза парата от ютията и други работи вършим, да...помагам й, разбира се :-)

ох, дано не й дойде идеята да ги трошиш тези орехи, защото 60 кг. са наистина много:)) хубаво е, че нямате къртове в градината, но ако се появят, не си си взимай този електрически къртогон, никак не помага, а си купете пушещи хапчета или ходжово лале и къртовете ще изчезнат яко дим:))

но добре, че ми каза, ако дойдат ще знам с какво да ги прогоним...тъкмо ще освободим Палечка, хи-хи

а може би не допускаш други хора до себе си...

къде виждаш хора, аз виждам само текстове с тиех ли да се сприятелявам, хи-хи
или със ниекой логореец или логоманец, защото аз съм си мълчалив и кротък :-)

предполагам, че не живееш сред текстове, а срещаш хора навън в реалния живот. Просто въпросът ми се отнасяше до тези хора...