Прибрах се вече, но биех забравил да си пишем ъв Дневника. Снимки ниема да сложим, защото майка не ми разрешава, казва, че са прекалено лични, и не сме ги питали хората, дали ще имат нещо против да ги сложим тука. Изпратиха ни даже и цел филм. Много хубаво беше, ядох много и различни риби и октоподи...имах малко неприятности ъв двора на църквата, щото повечето гости влезнаха вътре и пеят ниекакъв тропар, а пък аз ъв двора видиех едно каменно „пезули”- нещо като каменна пейка-тронче, но доста антично и седнах ъв него да видим как са се чувствали древните гърци, когато са си размишлявали и философствали...облегалките биеха доста ниски, значи и тия древните гърци са били доста дребни, освен ако това пезули не е детско. И като седнах си изцапах готините официални дрехи, но после майка ме изчисти. Много танцувахме на сватбата, музиката беше толко високо, че направо минаваше през мене, а ние биехме ъв един голем  развлекателен център почти извън града и когато живата музика почиваше, пускаха дънеща уредба и аз се криех ъв тоалетната. Как издържат тия хора, просто ми е чудно. Никос и новата му жена много харесаха картината...и ние получихме подаръци.

На другия ден след сватбата отидохме на гости при друго приятелско семейство на майка...жената е българка и брат й гостуваше, но каза, че ще ни закара на връщане до София. Той е много възпитан военен лекар и за вечеря искаха да ни водят ъв един ресторант на около 30 км. И като отидохме повечето магазини за сувенири биеха затворени заради сезона, а майка искаше пак да си купи рисувана чиния, но имаше само медни, за съжаление купихме 2 медни.

А , да си запишем за един наш сънародник и малкото му бай-ганьовско преживяване... там ъв ресторанта дойдоха и един друг българин търговец с жена си и се разбраха с доктора да тръгнеме заедно към България на другия ден. И като се разхождахме перди вечерята по брега, тоя българин взе един голием, тежък, объл камък и каза, че ще го носи на тъста си ъв София да си натиска зелето, хи-хи...и го сложи бай Ганьо в колата си на задното стъкло.
На другия ден, тръгнахме с колата на доктора, а бай Ганьо с неговата кола, жена си и камъка на задното стъкло. И се разбрахме, да ги чакаме там след Солун или преди Драма ( не ми е много ясно къде се пада точно ) има един голием супермаркет с кафенета, ресторанти и магазини. Като стигнахме там, размотавахме се, пихме кафета, разни сладкиши и е такива безсмислени работи...но минава доста време, а тоя го ниема. По едно време го виждаме, че се приближава със скорост на костенурка, предното му стъкло счупено и жена му кара бавно колата. А той горкичкият седи един такъв кисел до нея. И ни разказва какво се е случило...забил спирачки на един завой и камъка от задното стъкло прелита през циелото купе и чупи предното стъкло отвътре, рикушира и го удря по рамото с целата си тежест, хи-хи. Много ми беше смешно, обаче майка не ми позволи да се изхилим зверски...но после като си продължихме пътуването, и тримата се смяхме на тая трагикомедия.
Значи дори и камъните не искат да идват ъв нашта България, а ние се прибираме с радост...колко ли сме по-твърди от камък в обичта си към най-любимата ми старна България. :-)       

 

 

се е подчинил на законите на физиката и е превърнал потенциалната си енергия ъв кинетична или пък точно обратното.

ми не знам какво точно е станало по физичните закони, записал съм си го, защото е забавна случка и не е измислица, хи-хи

:)))) Смях се с глас, хубаво, е съм сама в офиса в момента :))))

Това с гравитацията са много загадъчни неща, защото поради гравитацията не го е ударил в главата, което би имало всякакъв смисъл, а най-вече социален такъв, а може би е виновен инерционният момент, който при спирането на колата е задействал камъка, затова трябва да се изследва и да се състави нарочна комисия, а също така и консилиуме да прецени, защото е твърде непонятно как гаднярите не ги удрят камъните в главата, а само чупят стъклата покрай тях, което трябва да се промени много съществено, благодаря.

Това с гравитацията са много загадъчни неща, защото поради гравитацията не го е ударил в главата, което би имало всякакъв смисъл, а най-вече социален такъв, а може би е виновен инерционният момент, който при спирането на колата е задействал камъка, затова трябва да се изследва и да се състави нарочна комисия, а също така и консилиуме да прецени, защото е твърде непонятно как гаднярите не ги удрят камъните в главата, а само чупят стъклата покрай тях, което трябва да се промени много съществено, благодаря.

ми, пониекога не винаги удара ъв десетката т.е. в главата е печеливш...макар че го болеше рамото, тоя си страдаше много повече за стъклото на колата.
Ако камъка го беше цапардосал по главата и го бе изпратил ъв кратковременно забвение, ниемаше кой да страда за заобикалящия ни предметно-материален свят :-)

Знаех си, че ще ти е тъжно за нас ;)))

ми да, аз много си обичам България :-)

много харесвам дневникът на един норманбейтс. ако позволиш и аз да споделя тук опит относно философическият камък.
зелето го привършихме, както винаги към края на месец януари, мн обичаме кислело зеле в смейството, но аз само на салата и то до месец декември, после ми омръзва, та татко ми каза да измия този камък и да го скрия на сигурно място. аз не го полсушах и понеже съм мързлив го оставих в общото мазе на входа. на следващата година купихе зеле от петърч, измих бидона и почиситх хубаво зелките и отидох да търся този камък, но него го нямаше.....кой ни отне камъка, а бе толкова хубав.
ще се връща на злосторника - нека да си го търкаля нагоре по етажите, а той все да се връща надолу, така си мисля аз...

и сега какво ще правите, лелел :-)
значи камъка ще се окаже много важен аксесоар за българина, а аз толко му се смях на тоя и много ти благодарим, че ме въведе ъв тия подробности.
Ми как да ти помогнем, аз не ядем такова зеле, защото е много солено. Имаме един родственик стар емигрант, той е много възрастен и живее отдавна ъв Америка- Тампа, и ни разказваше, че и там си слага през всичките години кисело зеле ъв гаража и там понеже е топло ставало за 3-4 дни. Освен да помолим майка да му се обади и да ти прати камък оттам, щото на него ще му трябва само за малко, а на тебе за месеци мъки , хи-хи

камъкът си тежи на мястото, извинявай за пошлото начало на отговора ми, като същеврменно ти благодря за желнието да ми помогнеш в неволята ми, но какво имах предвид с неуместното препращане към поговорката - гаражния камък, ако предоложим, че този твой далечен роднина е склонен да се раздели с него, не би могъл да бъде изнесен от САЩ, аз знам, че има обратен процес американците внасят камъни от шотлнадия, за да строят замъци, но те си стоят там, замъците и камъните, де. но гаражният камък е безценен, не само, че има сантиментална стойност за първопритежателя му, но и буквално няма цена. не би могло да се пренесе по море или въздух, защото административните власти ще ни питат с каква цел го изнсяме....главоболия само. и сега се замислям за греческите камъни, антични едни такива, как ли дялано ще паснат на зелето:))))
ако можеш, посъветвай родствникът ти да го държи на терасата, по-бавано ще стане:)) хъм, досещам защо го държи в гаража, ако бе на терасата, местното комюнити ще възроптае заради ферментационния процес:))хаха

Джоан Ролинг с "Хари Потър и философския КАМЪК", ние българите май с "Бай Ганьо и камъкът за киселото зеле"