ДНЕВНИКЪТ на един Норман 24.Август 2007 ПЕТЪК

И понеже ще имам Празник (не Рожден Ден) отидохме с майка да поръчаме торта и да оставиме текста и името...и после седнахме да пием фреш моркови и ябълка за перисталтиката и тя да се види за малко с един познат ъв едно лъскаво заведение, там ходят много чалгари и пайнерки...но ниемаше начин, триебваше и ние да седнеме, че ни е близо.

И майка каза поръчката,  а аз си зяпам на ниекъде и ги чувам как си говорят и се смеят с нейния познат, че силикона вече е толкова евтин и достъпен като тоалетната хартия.

Лелел, а тя сервитьорката (младо момиче) почти колкото мене си сложила силикон, но на г*за и той й стърчи като помощна масичка след нея...направо може да се събере на него нощна лампа от тия тумбестите и ниема да падне. И като донесе поръчката я погледнах, сложила си и отпред и едвам ходи, с къса пола и леко превита, направо ми стана жал за това глупаво насекомо със стърчаща трътка. И после й казах на майка ми повече никога да не седаме там, защото тия хуманоидки ме плашат.

давай все така,мани ги тия модератори дето не те пускат в избрани

ми по-добре, че не ме пускат в избрани...аз съм против всиекакви привилегии и неравнопоставености.

Radvam se da te 4eta, Norman. Za teb specialen kod vaznameriavam da izmislia niakoga...

Молям ти се, недей да ми правиш код или да ме слагаш в коспирации, плашиш ме...и аз се радвам да те четем, но не съм ти казал, че ниекога ще те напълним с талаш...защото едно от хобитата ми беше препаратор.