ДНЕВНИКЪТ на един Норман 13.Август2007 ПОНЕДЕЛНИК
    Днеска майка ми направи шато със жълтък, два пъти ъв седмицата ми се полага, много ми се харесва…и като си взех чашката от кухнята виждам, че от вратата на вградения шкаф в коридора виси кордата от въдицата…и май това лято ниема да ходим на риболов, защото майка я болеше коремчето миналия път, а стръвните червеи ги зарових в парка, че тя не ми дава да ги държим в хладилника…почнах да прибирам кордата в калъфа на въдицата и гледам, че на каъфа се е залепила една марка с Хитлер от 1941г….лелел, лелел, колко я търсих тая марка да я приберем при другите, сега обаче пък не помним къде съм ги сложил другите марки, дали са тука или в къщата, а майка излезна и ниема кой да ми каже…много се възбудих психически…
   Намерих още една много стара снимка на ниекакво бебе с къса рокля от 1921г… и картичка от езерото Солт Лейк Сити и на нея е пришита малка платнена торбичка със сол от езерото…и се сетих, че ниекъде бех чел…”за да кажеш, че познаваш един човек и той ти е приятел, триебва да си изял 1 торба сол с него”…ми аз тая неголема торбичка сол можем да я изядем с некой човек и да ми стане приятел…

Мм,марки ли колекционираш?:))

Ми колекционирах като бех по-малък да си съсредоточавам вниманието и мисълта. Сега вече съм спрел, не ходиме с майка в клуба откакто почина шефа.
Гледай сега защо ме подсети за тия марки, аз още не помним къде съм сложил класьора...ей, не триебваше да ми казваш, виж каква работа пак ми отвори !