2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прибрах се вече, но биех забравил да си пишем ъв Дневника. Снимки ниема да сложим, защото майка не ми разрешава, казва, че са прекалено лични, и не сме ги питали хората, дали ще имат нещо против да ги сложим тука. Изпратиха ни даже и цел филм. Много хубаво беше, ядох много и различни риби и октоподи...имах малко неприятности ъв двора на църквата, щото повечето гости влезнаха вътре и пеят ниекакъв тропар, а пък аз ъв двора видиех едно каменно „пезули”- нещо като каменна пейка-тронче, но доста антично и седнах ъв него да видим как са се чувствали древните гърци, когато са си размишлявали и философствали...облегалките биеха доста ниски, значи и тия древните гърци са били доста дребни, освен ако това пезули не е детско. И като седнах си изцапах готините официални дрехи, но после майка ме изчисти. Много танцувахме на сватбата, музиката беше толко високо, че направо минаваше през мене, а ние биехме ъв един голем развлекателен център почти извън града и когато живата музика почиваше, пускаха дънеща уредба и аз се криех ъв тоалетната. Как издържат тия хора, просто ми е чудно. Никос и новата му жена много харесаха картината...и ние получихме подаръци.
На другия ден след сватбата отидохме на гости при друго приятелско семейство на майка...жената е българка и брат й гостуваше, но каза, че ще ни закара на връщане до София. Той е много възпитан военен лекар и за вечеря искаха да ни водят ъв един ресторант на около 30 км. И като отидохме повечето магазини за сувенири биеха затворени заради сезона, а майка искаше пак да си купи рисувана чиния, но имаше само медни, за съжаление купихме 2 медни.
А , да си запишем за един наш сънародник и малкото му бай-ганьовско преживяване... там ъв ресторанта дойдоха и един друг българин търговец с жена си и се разбраха с доктора да тръгнеме заедно към България на другия ден. И като се разхождахме перди вечерята по брега, тоя българин взе един голием, тежък, объл камък и каза, че ще го носи на тъста си ъв София да си натиска зелето, хи-хи...и го сложи бай Ганьо в колата си на задното стъкло.
На другия ден, тръгнахме с колата на доктора, а бай Ганьо с неговата кола, жена си и камъка на задното стъкло. И се разбрахме, да ги чакаме там след Солун или преди Драма ( не ми е много ясно къде се пада точно ) има един голием супермаркет с кафенета, ресторанти и магазини. Като стигнахме там, размотавахме се, пихме кафета, разни сладкиши и е такива безсмислени работи...но минава доста време, а тоя го ниема. По едно време го виждаме, че се приближава със скорост на костенурка, предното му стъкло счупено и жена му кара бавно колата. А той горкичкият седи един такъв кисел до нея. И ни разказва какво се е случило...забил спирачки на един завой и камъка от задното стъкло прелита през циелото купе и чупи предното стъкло отвътре, рикушира и го удря по рамото с целата си тежест, хи-хи. Много ми беше смешно, обаче майка не ми позволи да се изхилим зверски...но после като си продължихме пътуването, и тримата се смяхме на тая трагикомедия.
Значи дори и камъните не искат да идват ъв нашта България, а ние се прибираме с радост...колко ли сме по-твърди от камък в обичта си към най-любимата ми старна България. :-)
ДНЕВНИКЪТ на един Норман 10.Октомври 200...
ДНЕВНИКЪТ на един Норман 11.Октомври 200...
31.10.2007 14:10
Ако камъка го беше цапардосал по главата и го бе изпратил ъв кратковременно забвение, ниемаше кой да страда за заобикалящия ни предметно-материален свят :-)
зелето го привършихме, както винаги към края на месец януари, мн обичаме кислело зеле в смейството, но аз само на салата и то до месец декември, после ми омръзва, та татко ми каза да измия този камък и да го скрия на сигурно място. аз не го полсушах и понеже съм мързлив го оставих в общото мазе на входа. на следващата година купихе зеле от петърч, измих бидона и почиситх хубаво зелките и отидох да търся този камък, но него го нямаше.....кой ни отне камъка, а бе толкова хубав.
ще се връща на злосторника - нека да си го търкаля нагоре по етажите, а той все да се връща надолу, така си мисля аз...
значи камъка ще се окаже много важен аксесоар за българина, а аз толко му се смях на тоя и много ти благодарим, че ме въведе ъв тия подробности.
Ми как да ти помогнем, аз не ядем такова зеле, защото е много солено. Имаме един родственик стар емигрант, той е много възрастен и живее отдавна ъв Америка- Тампа, и ни разказваше, че и там си слага през всичките години кисело зеле ъв гаража и там понеже е топло ставало за 3-4 дни. Освен да помолим майка да му се обади и да ти прати камък оттам, щото на него ще му трябва само за малко, а на тебе за месеци мъки , хи-хи
ако можеш, посъветвай родствникът ти да го държи на терасата, по-бавано ще стане:)) хъм, досещам защо го държи в гаража, ако бе на терасата, местното комюнити ще възроптае заради ферментационния процес:))хаха