Ех, как ми се иска да идва по-бързо края на месеца и по-точно 28 октомври, но не заради изборите…на тиех ми е ясно какво ще стане и кой ще спечели, знам че ниема да съм аз... това и без доклада на професорите ъв БАН и от АИЦ „Общество и Публичност” и без да съм врачка го знам категорично.А ще пътуваме с майка за сватбата на Никос...и там ще има голиема торта и празнични фойерверки и църковни песнопения...направо ще е като театрално представление. И най-после си заших  копчето, но майка не хареса възела и триебва пак да го шием. Щото ще съм официален, а пък тия сребърни копчета са от преди два века почти...още когато пра-пра-прабабата (не знам точно колко пъти е пра) на майка е дошла тука и сега е ми е дошъл реда, аз да ги носим  на блейзера. А как не обичам да съм ъв такъв скафандър, но ниема начин, не може по дънки.
И майка казва, че ниекои хора просто се пристрастяват към сватбите и  им се превръща ъв нещо като хоби-традиция, примерно тоя Никос сега ще се жени за четвърти път, аз не съм ходил на първите му две сватби, но ни е показвал снимки и казва, че иска да се жени толкова често заради тържеството...и през 2-3 години си прави такива купони.
И тия празници го били зареждали с творческа енергия...нещо както ниекои хора пътуват до екзотични, опасни острови, до Индия или Бангладеш... и на 3-тата година като триебва да се пътува до Афганистан или Ирак примерно, той се развежда и започва ново пътешествие с друга пасажерка.
А после какво ли става със жените му не знам, добрие, че не прави деца...щото и те щеха да идват на сватбите и да има много шумни и ревливи, напикани деца...освен гърмежите, строшените гипсови чинии и килима от цветни листа по пода ъв края на празненството.