ДНЕВНИКЪТ на един Норман 1.Септември 2007 СЪБОТА

Ох, много се уморих тия дни от работа...и днеска циел ден ми се спи. Гледам атмосферното налягане ниско 758мм, и съм като настъпена жаба и нещо био токовете ми не са наред...щото на мене лекарите са ми забранили да ползвам телефони и фотоапарати, но аз много се ентусиазирах, че съм здрав, а аз телефон ниемам де, но взех тоя на майка да го разгледам и какво направих веднага му падна батерията , където минем и застанем крушките гърмят и на телевизора правим сенка като застанем пред него и пръщи, и направо си виждам силуета ъв телевизора, един такъв съм на точки и пулсирам.
 Ходих да купим долу сладолед, от тоя дето най-го обичам  „Делта” голиемата кутия-тирамису и като отворих хладилника изпуши и спрех тока ъв магазина, а пък тука за да пишем на компа майка ми е сложила  модем, мрежова карта и три  външни адаптора, защото преди като седнем  и всичко гърми на момента и ниемам връзка. И още ниекаква джаджа биеха монтирали, но не помним какво беше, за да ме отдалечат , да не въздействам толко пряко...амам нея първа я гръмнах.

Но пък много ми се харесва, че утре вечер с майка ще ходиме ъв един денс клуб със жива музика и ще си изкарам страхотно гот  !

тирамису е 1 път :)

То днес такива светкавици и гръмотевици бяха в София.. Дали пък просто не е било съвпадение?:)

норман се прави на дръж-ми-шапката, но предизвика катаклизъмчето :-))))

Това е една доста интересна теория, Whiteshadow.. Колкото интересна, толкова и правдива май...

Аз съм по правдивите истории уж...питай норман :-)))

имах един период в който чупех железа с докосване, но много съм доволен че ми мина. Ниеколко ключа ми се стопиха ъв ръцете, едно железо Ф10 само като го пипнах и го скърших като солета, дръжката на входната врата я бех направил вдлъбната...страшна работа...добрие, че ми мина
А даже като си мерех температурата и си плъзнех пръста по скалата живака се местеше и накъсваше по посоката на пръста, и така 2-3 термометъра отидоха, и майка се принуди и купи ниекакъв американски електронен термометър със свирка.

Видя ли утро!!! Аз ти разправям, а ти- не, та не!!! Норман ги върти тия парчета пладнешки... И хич не го е срам биля, ми даже се фали...

даже много се радвам, че ми свърши тоя период, защото аз не можех да ги контролирам тия разрушителни процеси, не смеех да се докоснем до нищо, даже се хранех с дървена лъжица, защото всичко биех изакривил, даже чешмата майка ми идваше да я спре и пусне. Абе страшна работа беше, добре че свърши, но не се знае докога !