А снощи имахме малък екшън, има един тука сина на леля Мери, която почина миналата година... и не знам кога е станал наркоман и звъни на вратата късно, късно... той е по-голием от мене  (и не беше лошо момче) иска от майка пари...и едвам гледа, а е с очила и слаб, и се моли, почти плаче, че този път ще й ги върне, но майка му отказва категорично. После казва, че иска цигари и тя му даде 3, но той продължава да стои на вратата и се моли за пари. Майка още по- убедително му отказва, че няма да му даде, защото е безхарактерен, безволев и не знам си още какви критики му отправи. А той като ме видие и ми казва на мене, да му подарим лекарствата си, които са ми останали, защото нали ниемало да ги пием повече !!!
Лелел, не знаех че тия наркомани даже и лекарствата ми са способни да изпият когато ниемат наркотик.  
И тръгва към мене, да покаже че много се радва да ме види и аз ъв първия момент много се притесних, но майка му обяснява, че мойте лекарства не са подходящи за него, и го помоли да излезе от коридора.
Много мъчно ни стана за него и се разстроихме с майка, но в едно биехме сигурни, че в тоя момент пред нас не стоеше сина на леля Мери, а ниекакво съвсем друго подменено същество.