ДНЕВНИКЪТ на един Норман  12.Август 2007 - НЕДЕЛЯ

…И понеже майка ми забрани да пишем ъв един форум, че там много ме разстройват и ме нерват…и една сутрин, когато се опитах да бръкнем в контакта, да видим какво има там, тя ме заведе на доктор…и той ми каза да започнем да си записвам ъв дневник вълненията, тревогите, разсъжденията и контактите ми със света – не с електричеството.
А пък майка ми казва, че хората от оня форум са ме подвели и заблудили, че са хуманни, толерантни, изпълнени с Любов - ъв най-универсалния смисъл, а всъщност са били  щедри само на подигравки, груби шегички, злостни подмятания и ехидно остроумие… а аз триебва да се научим да живеем и да се интегрирам в общност… дано и тука не ме прогони ниекой и пак да изпаднем в Интровертността.
Задачите ми за днеска са …да си изрежем ноктите, после майка ще ми даде точно пари да купим вода и да седнем да четем книгата “Доктор Джекил и Мистър Хайд” с нов поглед, че целата седмица все я отлагам…  

По цял ден си режем ноктите е все отлагаме да прочетем оная книга за Доктора и Мистъра.
Пък ноктите все растат, поради биологични съображения, но това си е природно и да няма причини за безпокойство

О, здрасти,здрасти...ми много хубаво, че сте такива като мене...най-после да попаднем в среда от която ниема да се комплексирам.